Специализираща дисциплина с теоретическа насоченост. Общият курс на обучение 270 учебни часа, разпределени в 6 модула, всеки от които е с продължителност 45 академични часа. Два модула се четат от проф. д. Изк. Снежина Панова, два от доц. Юрий Дачев и два от д-р Людмил Димитров.
Подготовка:Запознаване с мястото на театъра в културата на дадена епоха, със специфичните взаимоотношения “театър-зрител” в различни периоди от историята на театъра, с мастото на човека на изкуството в променящите се обществени йерархии, с образа на театралното изкуство и на хората на театъра в други изкуства – литература, кино, телевизия и др.
Учебни резултати, които ще бъдат оценявани: асоциативната способност на обучаващите се при разнопосочни провокации да възприемат конкретния театрален факт в по-мащабен културен контекст.
Форма, в която ще бъдат демонтрирани постиженията: Писмени работи - доклади; Тестове; Импровизация по избрана от студентите тема, предполагаща съчетаване на придобитите знания и свобода на асоциациите. Дискусии по предложени от студентите теми и факти от историческия и съвременния театралне живот.
Процедури за поставяне на оценка върху постиженията на студентите: Семестриален изпит, включващ написването на есе.
Курсът на професор д. Изк. Снежина Панова обхваща развитието на Световния театър от Античността, Средновековието, Класицизма и съвременния период (след Втората Световна война)
Основното е не натрупване на информация и изобилие от факти, а анализ на отделните жанрове, стилове и школи. Възприет е принципът на модула, който предполага един по-синтетичен маниер на връзки между периода, теорията, драмата и представлението. Целта е да се активизира усвояването на материала от студентите с оглед развитие на интилектуално – творческите им способности.
Материалът е разположен в три модула: Античност, Средновековие и Класицизъм и Съвременен европейски театър.
Курсът на д-р Людмил Димитров обхваща:
ИСТОРИЯ НА РУСКАТА ДРАМА И ТЕАТЪР ОТ ХІХ ВЕК
Историята на руската драма и театър от класическия ХІХ век е част от дисциплината “Театър и литература”, която се преподава в 4-ти семестър (втори семестър от ІІ курс) на студентите от Театрален колеж “Любен Гройс” с общ хорарирум 45 часа (15 седмици по 3 часа).
Профилът има непосредствената задача в теоретично-емпиричен аспект да запознае студентите по актьорско майсторство с логиката на литературния процес в Русия през ХІХ век – времето, в което се установява така наречената класическа литература на Русия и която повлиява на цялостния литературен процес в Европа, както и у нас. Драмата и театърът заемат особено, водещо място в културното изграждане на руското общество, запазващи (през първата половина на века) и разрушаващи (през втората половина) стереотипите в комуникацията на литературния и по-общо културния художествен продукт, какъвто е драмата и спектакълът. Театърът като национална институция рефлектира върху сложните процеси на трансформация на социалния състав на публиката, изразяващо се в специфичната жанрова експерименталност и дискурсна установеност: проследява се как и защо стихотворната драма в Русия отстъпва място на прозаичната, защо преводният водевил се оказва компенсаторен за определен период от време, предназначен да запълни вакуума в културната стратегия на руското общество и защо драмата в крайна сметка надмогва високата епическа вълна, демонстрирайки в лицето на явлението Чехов предпочитание към сценични текстове, релевантни на по-популярния и класически улегнал преди това роман.
Профилът цели да повиши компетентността на бъдещите актьори в теоретичен аспект, както и да укрепи техните творчески способности да четат, анализират и интерпретират драматургичен текст; да коментират и изграждат логиката на един или друг образ в драмата.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДРАМА И ТЕАТЪР ОТ ХІХ И ХХ ВЕК
Историята на българската драма и театър от ХІХ и ХХ век е част от дисциплината “Театър и литература”, която се преподава в 5-ти семестър (първи семестър от ІІІ курс) на студентите от Театрален колеж “Любен Гройс” с общ хорарирум 45 часа (15 седмици по 3 часа).
Курсът цели да запознае студентите по актьорско майсторство с генезиса, логиката и търсенията на българската драма и театър от тяхното възникване в епохата на Националното ни възраждане до днес. Прави се опит да се потърси отговор на важния за родната ни култура въпрос защо старобългарският период, въпреки несъмнените си приноси за развитието на славянските езици, литератури и културни парадигми – интегриращи се в общоевропейския процес, но и сепариращи се национално – не развива оригинален театър и драма, не прави и “внос” с трайни методологични отлагания. Изследва се внимателно културната ситуация на последния етап от Възраждането, въвело театралната практика, в икономически, политически и духовен аспект. Обяснява се високата, институционална същност на българския театър и драматургично мислене, разграничаващо се от масовия, народен, площаден театър-действо, установен в западноевропейското ренесансово пространство и в Русия.
Проследява се еволюцията на българската драматургия преди създаването на Националния театър като институция и отделните й върхови постижения в лицето на Д. Войников, В. Друмев, Т. Пеев, И. Вазов. Специален акцент в образователния курс е явлението “българска митологична драма” през първите две десетилетия на ХХ век, конципиращо необходимостта от национална самоидентификация и компенсаторно за несбъднатия романов жанр в нашата литература. Тук се анализират класическите текстове на П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, А. Страшимиров, Р. Стоянов, Г. Райчев, К. Христов, Й. Йовков.
Особено място се отделя на “чистия” драматург в българската литература Ст. Л. Костов и неговото многопосочно театрално дело. Разглежда се функционирането на Народния театър като стожер на театралната култура у нас и различните естетически школи, преминали на негова сцена.
Очертават се параметрите на жанровите, естетически, идеологически и експериментални търсения на съвременната българска драма, първо в лицето на най-значимите представители на ХХ век – Д. Димов, Й. Радичков, В. Петров, Н. Русев, Ст. Стратиев, И. Радоев, К. Илиев, Ст. Цанев и последната драматургична вълна – Хр. Бойчев, Ю. Дачев, Я. Добрева, Т. Димова и др.
Като цяло профилът цели да повиши компетентността на бъдещите актьори в теоретичен аспект, както и да укрепи техните творчески способности да четат, анализират и интерпретират драматургичен текст; да коментират и изграждат логиката на един или друг образ в драмата.