биографична справка

"Тежък е животът в обществото
за човека с петното на челото..."
Л. Гройс

Любен Гройс - един от най-талантливите съвременни режисьори,живя под знака и бремето на прекрасното, твори в името на човешката красота и хармония.Законите на етиката незменно утвърждават мисълта, че синът не бива да носи отговорност за постъпките на баща си. Целият творчески живот на Любен Гройс е непрекъснато преглеждан , проверяван и подозиран. Роден е в Русе на 9 март 1934г. Завършва ВИТИЗ, въпреки че през 1956г. по време на унгарските събития е изключен. Така Любен Гройс тръгва в живота и театъра.Мнозина биха се превили , но този крехък човек издържа и не само издържа, но успя да превърне своята болка и обида в страст да твори... През 1960г. е назначен в Родопския драматичен театър-Смолян. Там той поставя пиесите "Сто часа" от Митрофаноф, "Двубой"от Вазов, "Земен рай" от Орлин Василев, "Всяка есенна вечер"от Иван Пейчев, както и своята пиеса "Врабчето", наградена в конкурс, обявен от сп. "Театър".

Неговата постановка "Учени жени" през 1980г. става събитие в националния театрален живот и следващата година получава награда за режисура на Съюза на артистите в Бългрия. В своя творчески път, който продължава цели две десетилетия и е материализиран в 64 театрални постановки, Любен Гройс се среща с множество автори - класици и съвременници, български и чуждестранни. Във Варна за първи път поставя Шекспир- една от най-трудните му пиеси "Бурята", както и "Осем жени " от Р.Тома, "Мнимият болен " от Молиер, "Виелица " от Леонов, "Двама на люлката"от Гибсън,"Откраднали консула" от Г. Мдивани, "Пепеляшка" от Н. Геров.

Постановката му в Централния куклен театър в София "Мизантроп" по Молиер получава Покана за Единбургския театрален фестивал. Най-зрелият и най-плодоносен на Гройс е в Пловдив.Поставя Шекспир, Молиер, Ибсен, Страшимиров, Йовков, Хайтов... Редят се постановки в Русе, Благоевград, Смолян, Търново, Видин, Сливен, Гера в Германия, Познан в Полша.

Гройс е режисьорът, който видя голямата надежда за българската драматургия още в първите текстове на Константин Илиев и направи театрални събития от пиесите му "Музика от Шатровец", "Босилек за Драгинко", "Прозорецът"....

За чуждестранната критика той е режисьор с европейски принос при поставянето на Шекспир, а у нас- най добрият театрален тълкувател на Шекспир и Молиер.Любен Гройс е единственият, който е поставил 11 от 37-те пиеси на Шекспир:"Отело", "Ромео и Жулиета", "Бурята", "Зимна приказка", "Двамата веронци", "Дванайста нощ", "Комедия от грешки", "Веселите Уиндзорки", "Напразните усилия на любовта" и последната му работа- "Много шум за нищо"(1981-82г. в театър "Сълза и смях"). Резултат на траен интерес и задълбочено проучване е работата на Любен Гройс върху драматургията на Молиер. Тук се нареждат пиеси като "Мизантроп", "Учени жени " и "Тартюф".

Влечението към непреходни ценности в световната класическа драматургия определя решението на Гройс да постави пиесите"Медея" от Еврипид, "Нора"от Ибсен и" Жена без значение" от Оскар Уайлд. Гройс получава награда за режисура на спектаклите си "Мизантроп" от Молиер, "Музика от Шатровец" и "Босилек за Драгинко" от Константин Илиев, "Албена" от Йовков, "Двама на люлката" от Гибсън, "Ти който си в мен" от Б. Жечкова, "Напразните усилия на любовта"от Шекспир, "Учени жени" от Молиер, "Дамите в четвъртък" от Л. Белон.

За него е отредено място в Немската театрална енциклопедия, приет е в международното Шекспирово дружество във Ваймар, получава аплодисменти на Шекспировия семинар в Страдфорд, събрал цвета на шекспироведите от цял свят, авторитетни театрали от Лондон, Москва, Берлин, Прага, Букурещ и другаде му отделят подобаващо внимание.

Повечето от постановките на Гройс, създадени през последното десетилетие от неговия живот, са показани зад граница и представят достойнствата на националния ни театър.