КОНЦЕПЦИЯ, ПРИНЦИПИ, МЕТОДОЛОГИЯ
Учебната дисциплина Актьорско майсторство е основна специализираща дисциплина, по която може да се защити дипломна работа. Тя дава професионална квалификация “Актьор”. Курсът е с обем 990 учебни часа, разпределени в 6 модула.
Подготовка отключане творческото въображението и познаване на собствения емоционален и сетивен потенциал. Разкри-ване творческата индивидуалност на студента, неговият усет за импровизация и самостоятелно мислене. Изградено съзнание за ансамбловия характер на театралното изкуство. Усвояване на нави-ци за вграждане на усвоените професионални умения и култура в изгражданата от актьора роля.
Учебни резултати, които ще бъдатг оценявани:
Форма, в която ще бъдат демонстрирани постиженията:
Индивидуални и колективни импровизации и етюди;
Драматургичен откъс;
Роля в цялостен спектакъл.
Процедури за поставяне на оценка върху постиженията на студентите колоквиуми, годишни практически изпити , държавен изпит.
І. Да сложиш начало на нещо, което вече и други са правили? Да дръз-неш да предложиш своя програма за обучение на студенти по Актьорско майсторство! Може би това е необходимост, която не е предизвикана ни най-малко от качеството на идеята, а от спецификата на културната и в частност на театрал-ната ситуация в страната. Бих искала да се опитам да възпитам и развия актьори, които да върнат погледите и душите ни към НАЧАЛОТО – началото като съзидание и твор-чество – началото, от което като че ли доста сме се отдалечили. Тези актьори би трябвало да бъдат хора, личности, имащи необходимостта да откриват НЕВИДИМИТЕ, ЗАБРАВЕНИ ЗОНИ НА ЧОВЕШКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, да правят театър, събуждащ човечността, желанието да проумееш другия, да го избавиш от дребнотемието на бита и ежедневието и да създадеш живот, богат с духовно съдържание. Те би трябвало да се изграждат като хора чувствителни, с отзивчиви сърца и мозъци, с откликващи сетива и освободени импулси.
ІІ. “АКТЬОР НА ЖИВИЯ ТЕАТЪР” – така наричам програмата на курса по актьорско майсторство. Цел на курса е да възпита актьори импулсивни и гъв-кави, с будно творческо въображение, познаващи добре своя емоционален и се-тивен потенциал; актьори, носещи активното начало в себе си, имащи необхо-димостта да създават въздействащ и жив татър; актьори с ярка индивидуалност, високи професионални умения и култура, самостоятелно мислене и в същото време с категорично съзнание за ансамбловия характер на театралното изкуство. Тази програма предполага да бъдат приети студенти, проявили в конкурса качества, които обещават възможността им да я защитят. В процеса на обучение на първо място у тях ще бъде провокирана /развивана/ връзката между творческата концентрация и въображението. От особено значение за мен е концентрацията като начало на творчески акт, в единство с будното въображение, което създава нов богат живот, различен и невъзпроизвеждащ конкретната реалност, а роден и съществуващ в съзнанието на актьора като преминава в неговите сетива, чувства, мисли и ражда съответни действия. Родени там асоциации, образи, чувтства и мисли, се превръщат в онази част от атмосферата на създадената ситуация, в която актьорът може да намери нужното му психофизическо самочувствие и да открие своя образ, и задейства истинно, логично, въздействуващо нестандартно в създадената от неговото въображение реалност. Целият този процес на развитие на творчески качества у студента може да се свърже с изграждането на професионални умения, които ще го отличават с ярка индивидуалност и собствен стил при изграждане на роля /характер, образ, модели, методи на мисленето/. Не на последно място бих говорила за умението на студентите да анализират драматургичния текст, защото импулсът, чувствата и мислите, действитето, биха могли да бъдат строго отделени само теоретически. И като знаем, че чувствата се възпитават, а мислите развиват, това би било част от изграждането на бъдещия актьор, за да стане съучастник в един духовен акт, който възражда и пречиства, подпомага хората в стремежа им да живеят смислено и доколкото е възможно красиво и хармонично. Този духовен творчески акт е ЖИВИЯТ ТЕАТЪР, за чието съществуване и развитие, бих искала да подготвям актьори.
ІІІ. ПРИНЦИПИ И МЕТОДОЛОГИЯ. Процесът на обучение започва от пътя към себепознаването. КОЙ СЪМ АЗ, кои са моите чувства и мисли, какво е моето тяло, какво бих искал да променя, как да го сторя? – Това са основните въпроси, към чиито отговори целенасочено и търпеливо ще трябва да се тръгне. Като последовател на Системата на Станиславски, смея да твърдя, че лишавайки се от необходимия опонент вътре в образователната система и в общата театрална практика, ТЯ /системата/ преживя кризата на самоуверен самотник, който попадна в клопката на абсолютната си власт. Разрушителаната сила на тази власт е безпощадна както към личността така и към театъра. Това доведе до опорочаване на самата система – не остана и помен от основното й качесво, което поддържа световния интерес към нея – че тя всъщност е СИСТЕМА! Това въведе неясноти във формулирането на някои методологични проблеми, понякога липса на категорична методология, с което направи тетаралната дейност в по-голямата си част да придобие характеристика на примитивна дейност вместо да има наукоподобен характер. Причините за това се коренят в затвореността на нашата национална култура в предходните десетилетия, а националната образователна система засили този процес и направи българският театър отдалечен от този на други културни и образователни територии и тенденции. Не трябва да се забравя, че Системата на Станиславски е система на изграждане, развиване и поддържане на отделни професионални умения, а не ценз за постигане дипломи с цел получаване на работа. И така бих могла да си позволя да се опитам да участвувам във “възраждането” на системата и то главно в нейната част, наречена от самия Станиславски “Работа на актьора върху себе си”.
ПЪРВА ТЕНДЕНЦИЯ : Трансформиране на първата част на системата “Работа на актьора върху себе си” в “Работа на личността върху себе си”. Законите на играта театър – кой съм аз в нея. Овладяването на законите на актьорската техника ще се превърне в акт на себепознаване, развитие и възможност за управляване на психофизическото единсттво на природата на личността. Този наглед прост акт, включва в себе си всички съставни елементи на сценическото действие /взаимнообусловено или просто свързано с верното психофизическо самочуствие/ - внимание, въображение, будност на сетивата, сетивна памет, емоционална памет и създаването на образи с различна степен на абстракция, и от тук през раждането на звука до физическото и словесно взаимодействие, като се внимава за пластическата изразност на жеста, движението, ритмичността и пространственото пласиране. Овладяването на тези елементи има за цел да доведе личността до необходимостта да извършва целенасочени, своеобразно органични действия в художествено изразителна форма. За да се постигне този желан резултат в периода на обучение, трябва да се тръгне от съзнателно овладяване на актьорската техника към подсъзнателното й съществуване в процеса на художествената изява. “Системата не трябва да бъде в главата ви, а в паметта на вашите мускули” /К.Станиславски/. Трудно е да се създаде вярно психофизическо самочуствие, вън от процеса на действието. Не бива да се разчита на щастливата случайност. До него трябва да се достигне, събуждайки творчески активитет на личността. ВНИМАНИЕ И СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ –Не могат да се разглеждат само като противоположност на разсеяността, а като умение за съсредоточаване не само върху прост обект, а и върху художествено определен такъв; и преди всичко като активен познавателен творчески процес, който се превръща в задължително условие и подтик за раждане на действие и необходимост от неговото провеждане. ВЪОБРАЖЕНИЕТО – не ни интересува само като възможност да се фантазира целенасочено, а и чрез активността на фантазирането да се раждат образи в различна степен на абстракция с техните чувства и мисли и да се създава сценичен живот. ОБЩУВАНЕТО – Това не е чисто психологически процес, фетишизиран като размяна на токове. Това е съзнателно насочена дейност към контакт с цялостното участие, както на физическата така и на духовната същност на човека-актьор. Той трябва да се стреми към откриване чувствата, мислите, желанията на партньора, да съобразява и оценява в конкретните ситуации и да пристъпва към действие, следвайки своето намерение – цел. Т.е. да се стреми към ПРОМЯНА – както собствена, така и на художествената реалност и на партньора – това е смисълът и целта на общуването.
ВТОРА ТЕНДЕНЦИЯ: След като имам знание кой съм аз и към какво се стремя, да се опитам да бъда и някой друг. Опирайки се на тридесет и пет годишния си педагогически опит и познания в театралната наука, с оглед на принципите, развити в първата тенденция, искам отново да се обърна към творческото въображение като изходна позиция в пътя към откриване на образа. И тук не бих скрила предпочитанията си към откритията в дългогодишната работа на Михаил Чехов в областта на творческия процес, по-специално за “виждането” на образа. Естествено е разбира се, тези предпочитания да са пречупени през моята индивидуалност и опит. Бъдещият актьор, като използва умението да свързва своето внимание с творческото въображение, достигайки висока степен на концентрация, би трябвало чрез своето вътрешно зрение да “види” своя бъдещ образ – неговия вътрешен живот и външно проявление. Но докато в живота, във външната изява на един човек може да не открия вътрешния му живот, то “Художественият образ, който трябва да видя със своя вътрешен поглед, трябва да бъде открит за мене с всичките си помисли, цели и желания. Чрез външния му вид аз “виждам” неговия вътрешен живот” /М.Чехов/ С помощта на творческата интуиция образът се променя в нашето виждане и дава да ВИДИМ отговор за своето поведение – чувства и мисли. Да “видя” чувствата и мислите на човека, който би трябвало да стана аз, да усетя как диша този човек, какъв е неговия ритъм и пулс, как реагират неговите сетива, да създам нов модел на поведение в една ситуация, който се различава от моя личен – ето към това трябва да ме поведе творческото въображение. Към този процес бих искала да поведа бъдещия актьор. Тогава той няма да възпроизвежда единствено своите чуства и действия, а ще се съчетае с едно ново същество, създадено в творческия акт на въображението.
ТРЕТА ТЕНДЕНЦИЯ – Моето тяло и говор. За да бъде действително професионален този творчески акт, актьорът трябва да владее в много висока степен своето тяло и говорния си апарат. Това е задължително правило. Тялото трябва да може естетично и в определена художествена форма, изразително и въздействуващо да доразвие действието, да постави поанта в кулминацията. Силата на импулса, степента на освободеност и осъзнатото водене на движението допълват естетически художествената цялост на образа. Актьорът трябва да развие и изгради чуство и умение за пласиране в пространството. И отново се връщам към магическата сила на въображението в творческия акт – този път, свързано с раждането на словото. От зоната на паузата и онова, което “виждаме” в нейното времетраене, до необходимостта от раждането на звука и казването на думата – образите и чуствата, които стоят зад нея, мислите, които я изпълват и промяната, която тя може да предизвика. “Речта е движение, действие” /М.Чехов/. Нищо и никой не биха могли в такава степен да спрат изявата на таланта, както словото, в което вземат участие само гласните връзки. Понякога за сметка на творческия импулс актьорът се опитва да насили чуствата за да поднесе готови интонации. Единствено само думата, зад която има образ, чувства или мисли, може да притежава сила и въздействие.
ЧЕТВЪРТА ТЕНДЕНЦИЯ : Срещата с драматургични текстове и различни театрални поетики. Целта на тази тенденция е изграждане на духовно богато театрално мислене, свързано с развитие на усета за различните видове театър и стилове – а оттук и възможността за откриватне на лични пристрастия и избор на предпочитана театрална поетика. Или участието в театралната игра трябва да бъда необходимост – СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ. След като се опитах да изложа принципите в методологията, на която се опирам в професионалното възпитание и развитие на бъдещите актьори, бих искала да отбележа, че не съм безразлична и към приносите в областта на театралната наука на творци като Мейерхолд, Вахтангов, Брук, Стразбърг, Еффрос, Василиев. Но техният опит заслужава допълнително проучване и осмисляне от собствена гледна точка.
Преподаватели: