Основи на бойните изкуства



Основи на бойните изкуства е специализираща дисциплина с практическа насоченост. Курсът е с продължителност 165 учебни часа, разпределени в 6 модула.

Подготовка: насочване на вниманието на студентите вътре в тялото им и осъществяване на връзката на осъзнатото тяло с околната среда.

Учебни резултати, които ще бъдат оценявани: Способност за физическото и психическото отпускане; Чувство за физически и психически контакт с партньора; Чувство за опората (пода), пространството и свободата на движенията.

Форма, в която ще бъдат демострирани постиженията: Демонстрация на определен брой съставни елементи от различни бойни техники.

Процедури за поставяне на оценка върху постиженията на студентите: Текуща семестриална - колоквиум Изпит пред публика в края на всяка учебна година.

Курсът е тригодишен и запознава студентите с основни понятия, методи и техники разработени в многобройните школи по боини изкуства на изток. Трябва веднага да отбележим разликата между техниките, използвани в театъра и киното за представяне на боеве и техника на реалния бой. В школите наричани популярно “източни бойни изкуства” са разработени уникални упражнения, даващи възможнжст за осъзнаване на тялото като сложна психометрична машина, за изясняване на връзките и зваимоотношенията между съзнание и тяло. В тренировъчната практика (уъвършенствана в една многогодишна традиция) съществуват методи за осъзнаване и отработване на цикъла: наблюдение – намерение – планиране – действие и отново наблюдение – намерение и т.н. Това се случва без прекъсване в нормалния живот. Яснотата и естественият ход на този процес се счита необходимо условие за разгадаване на намеренията на противника, запазване на собственото равновесие и заемане на добра позиция за атака. Точно тук е общата територия на бойните изкуства и актьорската работа. Пълното с необходимата енергия и съдържащо необходимата информация, протиане на естествено следващите една друга части на този процес, са необходимо условие за това, което в театъра наричат “органично действие”. На тази обща територия остава обучението по “Основи на бойните изкуства”. Ползвайки традицията предимно на известните стилове Ай – Ки – До и Тайдзи – цюан, то не представлява нито едно от тях. ( По мое мнение основите на всички бойни школи са едни и същи, както и на всички пластически и танцови системи поради общият им материал – човешкото тяло. Различни са философските и естетическите платформи и най-вече - целите им.) В течение на трите години на обучение студентите усвояват основните техники на стоене, движение и падане, разработени в посочените стилове. Доброто познаване на процеса в тези движения дава възможност за лесно усвояване на всякакви по-сложни или комбинирани движения в по-нататъшната им работа. Добиват ново и различно усещане за тялото си, за границата и взаимовръзката между тялото и обкръжаващата го среда. Тя може да бъде реална или въображаема обстановка, партньор или партньори, целенасочен или случаен контакт и т. н. И най-важното – получават възможност за една нова гледна точка, несравнимо различна от всички други дисциплини преследващи сценична изява. В лабораторни условия, при пълна свобода и независимост от крайния резултат, на физическо ниво. Това главно преимущество на предмета представлява и главната му слабост. Досегашният опит показа, че специфичният актьорски характер не издържа дълго на обърната навътре концентрация, на изследване насочено към себе си, абсолютно лично и незасягащо никой друг. Лишени от възможността да се изявят, да се покажат, актьорите загубват мотивация и интерес към предмета. Ето защо, излизайки от традиционните задачи на школите по бойни изкуства, на базата на общи проблеми (дишане, равновесие, движение в пространството), се отделя време за търсене на връзки между вече усвоени умения от областта на други, изучавани во Колежа дисциплини. Това студентите правят сами, разработвайки поставени задачи. Най-естествено тази връзка се появява в говорните и музикални дисциплини, но поради опасност от подхлъзване по вече известни пътища, задачите се поставят много внимателно, много абстрактно, без възможности за актьорски трикове и игра на битово ниво. В края на тригодишния курс студентите са способни да представят кратки сцени с един или двама партньори, произнасяйки текст в пластически сложни взаимодействия, при равновесие поставено в зависимост от партньора, при затруднено положение на тялото, дишане и т. н. Практиката показа, че особеностите на поставената задача дават итересно отражение върху разработването на драматургичния материал. Едва тук, на базата на вече развити качества и умения могат да се усвоят и демонтсрират и специфични бойни техники, които по своята цел и форма са абсолютно различни от “истинските”.

Преподавател:Кристиян Гайдаров